Почти като истинска.
Кой крал, крал. Всяка прилика с реални лица и събития е случайна.
Експлоатира Undum.
Дойде и твоят ред да служиш на родината.
Денят е слънчев, птичките пеят, майка ти плаче, баща ти се тюхка около нея и не знае какво да каже.
Прегръщаш ги, вдигаш багажа си на рамо и се насочваш към портала в който мудно се вливат и други младежи като теб.
Мини през портала
Подаваш летящия лист от вонното окръжие на човека седнал зад малка маса с покривка проядена от молци.
Той те поглежда вяло, промърморва нещо и маха да продължиш напред.
Дават ти военна книжка, униформа, кубинки и ти посочват къде ще спиш, заедо с още 60 войника като теб.
Отбиването на военната ти служба започва тук и сега.
Учебната зала е средно голяма, боядисана с жълто-зелена блажна боя. На стената висят рисунки на царе и генерали.
Преподавателят е червендалест чичко с внушителен мустак. Говори бавно и монотонно за нещо но не чуваш добре точно какво.
Снишаваш се на чина и слагаш глава върху ръцете си. Монотонният говор почти веднага кара очите ти да се затворят.
Сънуваш филия с лютеница.
Филията е дебела поне три пръста.
И лютеницата отгоре и тя е дебела поне три пръста.
И е поръсена със сиренце отгоре.
Натрошено с пръсти на средно големи парченца.
Посягаш да я стигнеш ама малко не ти достига
Напрягаш се отново и почтииии я стигаш
Усещаш грапавата корична на хляба със нокъта средния си пръст.
Събуждаш се от внезапна болка в тила.
Дебелият чичко те e зашлевил докато си спал.
Наказан си да прекараш няколко нощи в карцера
Изпъваш ръка нагоре и втренчваш поглед в преподавателя.
Той се сепва и те поглежда с неразбиране
- Кажи?
- А защо е нужно да учим всичко това?
Изпращат те да почистиш пода докато сам откриеш отговор на този въпрос.
Полигонът е прашно поле изпълнено с простреляни ламарини, наподобяващи Врагът.
АК-47 е по-добър от всеки друг автомат.
Поглаждаш хладната стомана с длан, приплъзваш китката назад и мушкаш пръста върху спусъка.
Присвиваш очи, навеждаш глава, затаяваш дъх. Чуваш туптенето на сърцето си по тъпанчетата на ушите. Облизваш бавно устни, прицелваш се и стискаш.
Автомата засича.
Свеждаш глава. Може да се случи на всеки. Връщаш се обратно към картата.
Столовата е най-важното място в цялата вселена.
Или поне в държавата.
Или поне в казармата.
Винаги когато я приближиш, се сещаш за мама и колко ти липсва. Тя и манджите и. Особено манджите и.
- Какво има за ядене.
Спалното помещение е голяма стая с 30 легла на два етажа.
Леглата винаги трябва да са изрядни.
Лягаш да спиш след изтощителен ден
Събужда те мощен вик в 5 без 10
След 10 минути вече всички тичате по плаца за физарядка.
5:30 е време за тоалетна. Миене на лице, зъби и уши.
Следва оправяне на леглото и сутрешна проверка на плаца.
Сега вече може да се върнеш към картата на казармата
Плацът е голям асфалтиран площад
Тук тичате всяка сутрин, а също така се провежда строевата подготовка.
Или казано с други думи, маршируване и отдаване на чест.
Състои се основно във набиване на крака в неудоби обувки.
Независимо какво е времето.
След като маршируваш 4 часа, може да се върнеш към картата на казармата
Карцерът е тесен тъмен и като цяло силно неуютен.
За сметка на това има атмосфера, от канала за отпадни води, който се излива до него.
Може да не е приятно, но имаш време да помислиш за вселената и точно колко голяма точка си ти в нея
След неизвестно колко време, провидението отваря врата мощен глас изпсува нещо и ти позволяват да се върнеш отново към картата.
Казармата е деликатно място.
Затова към нея е нужен деликатен подход.
Особено към чистотата.
Естествено следва извода че единствения начин за качествено почистване е с четка за зъби.
Работата не е лесна.
Имаш чувството че тук отдавна никой не е почиствал а и четката е малка.
Все пак се захващаш да чистиш.
... и чистиш,
... и чистиш,
След няколко часа те доближава старо куче.
Усмихва се.
Със сигурност оценява труда ти.
Рита те приятелски и ти позволява да се върнеш към картата.
Време е да се закълнеш във вярност
Цялата рода се е събрала, и всички ронят сълзи от умиление.
Минаваш по своя ред, издикламираш каквото са те научили и целуваш знамето.
Следват няколко дни домашен отпуск след който се връщаш в казармата
Всичко свърши.
И докато ти можеш да напуснеш казармата, тя никога няма да те напусне.
Успех в наваксването на всичко, което си пропуснал!